Музика

Музика. Тая сутрин след като се събудих и една от мислите не ми беше ШКЕМБЯ, а също намерих косъм в кафето си и си слушам нек'ва музика стигнах до прозрението по какъв тип музика си падам и винаги съм си падал!

Трябва да има заряд, басово звучене и да "кърти". 

Както винаги, съм си пуснал всичката ми музика на shuffle (демек random - к'ото се падне туй е) и осъзнах, че 99% от песните, които притежавам (ПРИТЕЖАВАМ батенце... не че съм плащал милярди долари за тях) имат мега мощния бас. 

Като си играя игрички (както знаете аз обичам по принцип да си играя игрички) винаги си пускам нек'ва музичка, а също и като уча, като се храня, като вървя, като ходя за риба (не че ходя за риба), като съм в тоалетната, като се бръсна, като се къпя, като готвя, като правя ВСИЧКО.

Поне от няколко години спрях музиката и докато спя, защото вече беше прекалено тежка зависимост.

През годините съм минал през десетки жанрове, но сега осъзнавам, какво е общото между тях. И това е мощния бас, дали от бас китара или по некъв електронен начин извадено басово чегъртане е друг въпрос. Също така известно агресивно звучене, което ме кара да се събудя, винаги са били огромен плюс. 

Тези неща ми навяват спомена, как като ученик се събираме 2-3-4-5 лапета по рейса на път за даскало и нек'ви всички са починали, заспали, загинали, отчаяни от живота, как трябва в 6 сутринта да се става, за да се отиде до даскало и нек'ви такива тъпотии. Аз си набичвах с едната слушалка нек'ва песен и кофеех, докато им пълня главата на останалите с дивотии и тъпотии, а те, децата, горките, на път да колабират от задаващата се пръчка в техния живот also known as даскало...

Още тогавва осъзнавах, че ако се тормозим от всичко, което ни обгражда, от всяка малка тъпотия в живота, от всеки неадекватен, гаден, подъл, тъп, пръдлив, мизерен човек или случка, то няма смисъл изобщо да се събуждаме. Виждам десетки познати и приятели, които вече почва да ги мачка всичко около тях, защото просто взимат всичко прекалено сериозно, прекалено присърце и все си мислят, че света е остроен да им мята кълба с помия върху тях. Е не е така. И на другите им се мята с черпаците мръсотията, на някои повече в дадени моменти, на други по-малко, ама помията е неизбежна. За това, музиката която слушам ми дава своебразен заряд с енергия, която да прокуди "лошите" сили...

Слушал съм и нек'ви по-леки спокойни неща, неща които са хубави и "красиви", амааааа те не струват. За да ги слушаш почва да ти става спокойно и релакснато, а като ти е такова и дойде файтона с лайната, човек в първия момент се е пуснал по течението и се чуди как да не се удави... Просто няма енергията и е забравил как да завърти ръце, така че да изплува на повръхността.

По темата има една много интересна теория за стреса и дистреса, която препоръчвам да се поинтересувате и рагледате - Ханс Селие - теория за стрес и дистрес.

Общо взето тази теория важи за мен с пълна сила, макар и малко косвено с музиката, която слушам - трябва ми музика, която да ми стресира организма, да ме кара да се будя, да си отворя очите, да ми се движат мускулите (йойо Попай style - дайте ми спанака!), да ми мърда мозъчната кора, а не да затворя очи и да си представям розови цветя напъплени от жужащи спокойни пчели и еднорози, които пръцкат дъги.

Трябва да има бум и бам и бас и тряс!

Не искате да изглеждате така, нали?

Bonus song: