Демокрация

„Дайте ми лоша демокрация, дори болна демокрация, но все пак демокрация.”

През изминалата седмица трябваше да сътворя едно есе... разбира се като всеки себеуважаващ се студент оставих нещата за последния момент, а и все пак не съм от хората които обичат да изневеряват на традициите. 

Започнах публикацията със заглавието на есето. Първоначално нямах представа, коя тема да избера, за това реших да избера първата... После нямах идея какво да пиша, затова почнах да пиша рандом неща. Мислех да си защитя тезата... но какво по-добро от това да нямам изградена теза в мислите си? Не мислех нито да хване тази посока есето, нито да има такъв завършек, нито такива аргументи, но просто се случи. Всъщност аз нямах каквито и да е било намерение за самото есе...

Стига толкова за бозата, която е в главата ми, всъщност то не е и боза, ама мозъка ми си прави к'вото си иска и не се подава на контролиране.

Приятно четене: 

В днешни дни демокрацията обхваща нови и нови земи, настъпва в нови и нови териротии. Доскоро управлявани в строго йерархични общества по един или друг начин демокрацията си проправя път и изниква на места, където преди десетилетие не е можело човек да си помисли за наличието на какъвто и да е било свободен избор. В една демократична система може да избираш, да доказваш качества, да знаеш точните си права и задължения. Демокрациите, особено младите, може дълго време да боледуват, да се търси терапия и през това време да се правят грешки, но освободената от канони и ограничения личност може да открие своето място по-лесно в подобно общество.

Демокрация означава право на мнение, право на глас, право на избор. Но дали наистина всеки навсякъде има реален такъв?

Един въпрос с много отговори.

Човек влиза в магазин, през живота си не е вкусвал хляб, но решава, че трябва да опита. Взима си черен хляб, харесва му. Следващия път опитва ръжен хляб, който също му харесва, даже повече. След известна доза опити с различни видове хляб този човек започва да яде само бял хляб. Така след като дълго време яде един и същи хляб, той решава да опита от другите видове, но в крайна сметка се връща към „добрия стар бял хляб”.

Дали демокрацията не е един експеримент на обществото, което се опитва да се откъсне от „добрата стара монархия”, която толкова много векове е вдигала и сваляла знамена във всички краища на света?

На този въпрос само историята може да отговори, а тя те първа предстои да се случи.

Човекът е устроен да бъде недоволен от това, с което разполага. В същността на човешкия разум е алчността, недоволството, желанието за власт и сила да бъде над останалите. Тези характеристика на човека като разумно същество опорочават съществуването на демокрация (народовластване), защото човекът, който разполага с властта рано или късно ще я използва в собствен интерес, неизбежно е.

Както знаем мнението на една персона не е мнението на обществото, както и всяка индивидуалност има право на собствено мнение, то човекът (колективния орган) който изпълнява „волята народна” се съобразява с гласът на повечето... често неправилен и водещ към гибел. Отделен въпрос е, че в идеалния случай този който е избран да управлява успява всеки път да избира, според желанието на народа и съгласно неговия интерес. Тук идва моментът, в който трябва да разкрием значението на думата „идеален – вариант, който колкото и да е добър, то той просто не може да съществува. Всъщност идеалния вариант е максимално добрия, перфектния, но всъщност съществува само в приказките и написан на редовете по страниците.

Нека за момент допуснем, че този идеален вариант наистина съществува и е тук, при нас... за съжаление не може всеки човек да разбира от финанси, не може всеки човек да разбира от хляб, не може всеки човек да става за ковач или орач, защо не писател... просто не е възможно. Тогава нека хипотетично си представим, че едно общество е съставено от 55% ковачи, 20% лекари и 25% пекари. Съответно тези ковачи ще избират всяко едно действие на това общество независимо от останалите 20% лекари и 25% пекари и така тази „демократична система” ще бъде опорочена за сметка на 45% от обществото.

Тези примери са слепи, хвърляни цифри срещу вятъра, но всяко едно твърдение преди да ни е разказала историята, какво се е случило е просто хвърчило в небето водено от студени и топли ветрове, премятано от ляво на дясно.

Някои идеи са правдоподобни, благоприятни, хубави, скептични, добронамерени или просто реалистични. Преди да се постави салдото, да се тегли чертата и да се погледне обективно на миналото, те са просто идеи.

В самата същност на човека, като същество и обществото, като жив организъм, демокрацията не може да бъде идеална. Дори тя да бъде такава, тя винаги ще бъде болна и лоша за едни и хубава и добра за други... като всяко едно нещо на този свят.