Тъжно

Явно днес ми е ден за писане...

Темата е тъжна. 

В общи линии ще драсна няколко реда за нек'ви размишления, които сега ми изникнаха в мухарника наречен глава.

През последните 6-7 години съм работил, разговарял и в общи линии контактувал с хора от почти всяка страна по земното кълбо с изключение на Арабския полуостров и Африка (даже и там, но контактите са ми далеч по-малко и незначителни спрямо останалите). Също така и с не малък брой българи по незнайно стечение на обстоятелствата.
Това, което сега забелязах е, че нешата са тъжни. Аз реално не го забелязвам сега, но сега ми се случи да почна да обобщавам свойте наблюдение над хорския мироглед.

Нека започна подред.

- Преди време хората бяха по-безгрижни, по-спокойни, интересуваха се от "по-незначителни", ежедневни проблеми. Людете не се интересуваха от философски размисли, не мислеха за бъдещето. Харесваха ежедневието си и настоящето, а с това и не се притесняваха какво ще се случи утре. 

Нямаше същото напрежение, тягостни мисли, странни депресионни изблици, чудене "как да постъпя?" и изобщо същата степен на недоволство в обществото. Липсваха т.нар. "пандемии", както наричат в медиите сега всеки втори грип. Липсваха икономическите кризи. Липсваха локалните военни проблеми, ако вземем за пример Либия и не малко други страни. Нямаше горящи автомобили пред блока ви, нямаше размирици в едни от най-проспериращите райони на планетата (Лондон, и не само).

Музиката беше по-спокойна и релаксираща. Статиите бяха по-усмихнати и свежи. Майките като излезнат в парка не се чудеха дали оня подозрителен човек заглежда тях или дъщеричката им, която си играе в пясъчника...

- Сега... всеки се чуди кой ще го прецака. Всеки се опитва да изкяри от чуждото нещастие. Хумора не е глуповат и простоват, а грубоват и злобен. Тук излъгах, сега е още по-глупав хумора, ама по един злокобно гаден начин. Преди се пускаха шеги как Джони е станал за смях, сега е забавно да го пребият Джони с винкел, да му отскубнат главата. Пороците завземат голяма част от ежедневието на масовия човек. По-добре да отидеш в казиното, да се надрусаш, напиеш вместо да се разходиш в парка, да се пошегуваш с приятели или да отидеш на планина.

Медиите ни настройват един срещу друг, казват ни не какво е лошо, а направо описват как да го направим. Сензациите не са с цел да се повдигне духа на хората, а да се нагнети междукласово напрежение. 

Спомнете си кога за последно четохте новина за "Някой роден герой", който си е купил ново Мазерати, диамантена огърлица? - Отговора предполагам е или днес, или вчера.

Не всеки може да си позволи такова нещо, а голяма част от хората дори и не могат да си го представят, че е близо до тях. 

"- Оня педал с какво е по-добър от мен, че да нямам аз диаманти и Мазерати?"

Отговора може да е късмет, работа, труд, мозък, пипе, красота, нахалство, а може и да е комбинация от много други фактори. Не е по-добър с нищо, но това не е причина да желаем болка и страдание, нито отмъщение за нещо, което дори не ни касае пряко.

За жалост човешкото същество често не мисли, а действа инстинктивно.

Tези неща всеки ден ги виждаме покрай нас, навсякъде из милата ни татковина. Притеснителното е, че това напрежение не само тук ескалира, а в голяма част от останалия свят се появяват кълнове, на тази същата "балканска" черта.

В общи линии... тъжно.

Тук идва една моя "любима" теория, която е сътворена в началото на ХХти век от руския учен - Кондратиев. Цикъл на кондратиев - състои се от четири фази, характеризиращи се с промени в обществените настроения, които определят поведението на индивида (аз, ти, той, тя, ние, вие, те). С този цикъл на Кондратиев и неговото познание може да ни позволи да прогнозираме в известна степен преобладаващите настроения на масите. А за по-добра нагледност всяка фаза от цикъла се сравнява с едно от четирите годишни времена - пролет (растеж), лято (инфалционен бум, презадоволяване), есен (плато, застой), Зима (депресия). Ако се проследи историята на света през последните два века и половина цикличността на тези фази може да се определи, че продължава около 54 години. И според същата тази хронология от 2000та година трябва да се намираме в зимата, която продължава около 20 години и винаги до сега е завършвала с голяма война (Втора световна война, Войната на САЩ с Испания, САЩ с Мексико и първите освободени страни от Османската империя - Сърбия, Гърция, Румъния). Аз, някак имам чувството, че този цикъл започва около 2005та година, а това което се случва сега много скоро ще избие извън границите на приемливото.
Надявам се да не съм прав, а ако има нещо вярно, надявам се да не споходи и България задаващата се помия, защото още газим в кишите, по дяволите.

Нататък размишленията ми могат да продължат много, ама имам чувството, че нито темата е приятна, нито писането ми върви като хората.

За финал ще кажа няколко думички за нещастието, което се случи в Норвегия преди няколко месеца. Лично аз не го наричам нито атентат, нито инцидент, нито и аз не знам как. Просто това, което се случи не е щастливо събитие и го наричам нещастие.

Самите събития и факторите, които доведоха до тях са МНОГОбройни, погледнати под един ъгъл могат да бъдат едни, а също могат да бъдат корено различни. Общото, което казват медиите е, че е акт на недоволство от местното население към новодошлите - ксенофобия. Може и това да е, но аз винаги си задавам въпроса "защо?". Защо това се е случило, защо този човек го е направил, защо в точно това обществото се е случило въпреки всички неща които притежава, с които разполага? Може би е точно заради всички неща, с които разполага? Хубавото и оптимистичното в цялата история е реакцията на средния норвежец след случилото се.

Magnar Solheim says: "luckily" it was on the other side of the country and neither me nor anyone I know were hurt, however we're all pretty down these days, hehe

Magnar Solheim says: never thought I'd be this affected and didn't notice until Sunday or yesterday how hard it hit me when my body was completely exhausted from the mental stress I didn't even notice xD 

Magnar Solheim says: so tommorrow there's been arranged a gathering where we'll all meet up holding roses or torches in memory of the victimes etc., so I think that'll be a nice experience to get things out ^^ 

Magnar Solheim says: so there's nothing else to do but move forward and answer the attack with more openness, love and unity =) 

Magnar Solheim says: hehe, we're all sorta thinking it, but we're rising above it as best as possible

Това са откъси от кореспонденцията ми с един норвежки гражданин, ако мога да нарека и приятел. 

За Коледа си пожелавам поне малка част от всички нас, по света да възприемем поне зрънце от тези думи за наша философия и да не приемаме толкова сериозно ежедневната лошотия, която ни залива. Не е нужно да й отвръщата със същото, като можете да я пренебрегнете, да погледнете напред и да се усмихнете на добрината, която все пак съществува! Съсредоточете енергията си върху нещо градивно и хубаво, а не върху злобата и омразата на другите.

Не случайно сложих тази снимка, за да ви въведа в темата. Навсякъде може да има добрина, стига да си оставим поне малко енергия, за да я усетим!