Случи ми се най-арната коледа, която помня EVER. То не беше нещо особено или кой знае какво, но както се казва "всяко лошо за добро".
Случи се лошото и след него веднага се случи нещото, което ме впечатли най-много за последното полугодие.
Разказа:
- Времето беше перфектно за ски. Нула вятър. Нов сняг. Перфектно обработени писти. Безлюден курорт (Пампорово - няям идея защо, ама тая година има цифра малко народ).
Първото пускане си виках малко да разгрея, че все пак не съм се пускал от 1 година и да набарам некоя синя писта, па аз като първия идиот шот не ги знам много добре пистите по Пампорово се набих на стената... Както и да е, оказа се че въпреки едногодишната почивка нещата са си окей. Пак се качих на Снежанка и реших да се пускам по 5 лифта. Пуснах се веднъж и наобратно нагоре с лифта... БАМ пада ми разницата в гората под лифта...
- Пфф, няма хора, няма и луди дет си джиткат под лифта, не знам защо, но почти нямаше и хора с бордове (които предпочитат по принцип неотъпкания сняг)... Еми ще се мъча па ше видим дали ше оцелея, няма да ми е за първи път, надявам се да не ми е за последен...
- Внимателно позапомних от къде горе долу да мина от пистата, за да стигна до мястото под лифта , където изтървах грешната чанта. Стигнах до там и се почна, горе долу почнах да се оглеждам забих се в гората под лифта - то па там точно храсталак и дребни дръвца, не може и да се кара по пудрата, а трябва да се джапа с все ски в преспите... Всичко на всичко след едночасова борба, тотална умора, болящи крака и ръце от тежестта на снега, ските и обувките (и тук таме заплитащите се ДЪРВЯ) успях да се добарам до раницата и да излезна на пистата. Проблема беше, че аз вече наистина се бях изморил супер много, след като газех със все ски в еднометров сняг, а нямаше как да сваля ските, защото след това нито щях да успея да ги обуя точно там, нито щях да изплувам от сняг до кръста...
Та се спуснах до няква отсечка по пистите, която ми показва, че е зелена и реших да хвана по нея, за по-спокойно и релакс, че да стигна до Студенец, за да си почина като хората... Проблема се оказа, че зелените писти за по-изморителни от черните. Трябват ти или писалки или да си психично неуравновесен, за да джиткаш по тях защото се изкачва човек повече от колкото спуска.
В един момент попаднах на някаква просека, прекарана от шейните на спасителните служби и хванах по нея, с надеждата да стигна по-бърже до заветната финална станция СТУДЕНЕЦ, където да мога да си почина.
В този момент ТО се случи. От над 15 години карам ски, но до сега никога не бях виждал сърни... В тоя момент, като видях две сърни да си подскачат успоредно с мен директно, свалих едната ръкавица и щеката - хванах ги с дясната ръка, от левия джоб си вадех телефона в опит да си спра музиката, да карам, без да се забия в някое дърво (защото пак ми се наложи да карам през гората, без да има прокарана пътека, ама тоя път поне видях сравнително чиста отсечка) и в момента, в който карах след сърните и извадих телефона, и пуснах камерата, и насочих телефона към едната сърна тя изчезна, а аз си забих ските в едно малко борче И БАМ!
- В крайна сметка резултата бе 0 за мен, но преживяването беше страхотно и бях много доволен. След което от превъзбуда и кеф не ми беше толкова уморено и си стигнах до Студенец, където вече починах подобаващо.
Равностметката е, че се измъчих, днес ме болят ръце, гръб, длани, крака, корем и всичко от натъртвания и мускулна треска, но само заради тези 2 СЪРНИ съм мега изкефен и твърдя, че това бе най-страхотната Коледа, случвала ми се до сега.
- Благодаря Дядо Коледа!
 |
| Стандартната забележителност на Пампорово - впряг от 5 двойки яки хъскита! <3 |
Карта на пистите на Пампорово
 |
| Карта на, кое къде: - с жълта линия е пътя по който гоних сърните - черен хикс - мястото на тъпата ми раница :( |
Няма коментари:
Публикуване на коментар