Геополитикs

През изминалия ден реших да се отдам на академична дейност!

От 6 години до главата ми, на един метър, стои една книга (която се оказа списание, ама кой идиот нарича 200 страници плътен текст, без картинки "списание"!?). Издадена през 2005та и чака да бъде прочетена...

Тааа... казва се Геополитика & геостратегия, бр. 6, 2005.

Препоръчвам, ако някой може да се добара до нея, да я прочете! (не че ще го направите, ама...)

От нея ще цитирам един абзац, който много ми хареса и се препокрива с тъжната родна реалност до огромна степен!

Всеки софиянец се възхищава на градове като Виена, Париж, Прага. Същият, явно или скрито си пожелава да е част от тяхната подредена и облагородяваща среда и често го постига с цената на отказа о т себе си, от общественото си положение в България, от семейната си традиция. За да изпита тази (от малкото останали съвременни) авантюри, да заживее в обстановка на приятни новости, да преживее вълнението на откривателството и на предизвикателството от досега с неочаквани факти, събития и личности, софиянецът заплаща с отказа от свободата и индивидуалисма си, със спирането на интелектуалното и социалното си издигане (работи всичко, което му се предлага), обезличава се (често до степен да крие и даже да се срамува, че е българин!?), за да потъне в пролетарската чуждоземна маса, да се превърне в маргинал на Запада. Всичките му претенции, които в София са прекомерни в чужбина се стопяват и той в повечето случаи изчезва като личност. Остава му само лъскаещата го възхита на неговите доскорошни софийски съграждани, смятащи го за преуспял в странство. Така кръчмарските пианисти се връщат в София като "световни" музиканти, а декласиралите се в чужбина се оставят да бъдат юбилейно празнувани, но у нас.

Виновна за всичко това е и София. Тя се превърна в транзитна гара, която препраща в чужбина младото и способно поколение на България. София се оказа годна само да прекърши връзките на младите българи със селската и провинциална среда, да заличи консервативно-патриархалните навици на новите софиянци. Не успява обаче придошлите да направи истнски софийски патриоти, не успява да ги привърже към себе си.

София се оказа желана от всички, без да бъде обичана от никого.

Ако някой успее да вникне в темата ще се радвам да съм ви накарал да поразмишлявате поне малко, за останалите... няма какво да кажа.
Piss ya all!