България и висшето образование

Висше образование - що е то и има ли то почва у нас?

- Няма да отговарям на този въпрос, защото отговорите за съжаление са повече от един.

Един колаж, който ми бяха направили преди 7 години

Снимката има за цел да ви покаже как преди много години (на фона на житейския ми път), хората са ми показали бъдещето ми в България.

От 16 години съм в образователната система на република България под формата на ученик или студент. През тези години съм свикнал да уча толкова колкото е нужно да покрия критериите, които сам си поставям и да постигам с минимални усилия максимума който намирам за нужен.

С други думи - имам добро КПД, което покрива личните ми желания повече от задоволително.

Никога не съм бил зубрач, никога не съм бил и лентяй. 

На базата на текущ успех винаги съм покривал средно ниво, но когато идва момента за проверка на знанията винаги съм бил на предни линии.

Това е предисторията, до момента.

Задачата:

Условие - държавен изпит + неадекватна образователна институция + сране повече от два пъти дневно.

Търси се: 

- Нещо нередно.

Отговор - присира ми се мощно, прекомерно много пъти за слабото ми телосложение.

Свикнал съм с неадекватните формулировки на лекции, задачи, контролни, казуси и прочее. Свикнал съм с неяснота около формат на малки изпити или задачи. 

- Понякога даже е интересно да откриеш логичните неща в нелогичното на базата когнитивизъм, нюх или чист късмет.

Но текущия проблем е, че образователната система и нормативната уредба на България е безумен карамбол от КРЕТЕНИИ. 

От много години ми е смешно, като някой "голям човек" (aka бат Бойко например) обяснява как младежта е бъдещето на държавата, защото от първо лице виждам как не е така. // Давам пример с обичния идол на българина, заради великите умотворения, че програмистите трябва да станат овчари.

То такива приказки и хленчения на всички са ни/ви в главата и са ясни. До болка ясни.
Не е нужно да описвам тази "хленчеща" черта на себе си и останалите хора. Решение на проблемите се намира, не с демагогия, а с труд и насоченост на действията.

За това, нека се насочим към Льо КАЗУС:

- Държавен изпит в УНСС (да, ако не вярвате и на мен ми се случва, въпреки кухотата на съществото ми).

- Материал - въпросник съдържащ в себе си 60 теми - средно 4 теми = 1 учебник.

- Формат - писмет изпит, 2 теми за 120 минути.

...

Не.

Красивата катедра в "най-реномирания" български университет обявява 15 дни преди въпросния изпит, че формата няма да бъдат теми. Историята показва, че последните години, кгоато е имало запитване, какъв ще бъде формата, винаги са отговаряли с горния формат. ВИНАГИ.

Но не и 15 дни преди този масивен, меко казано, изпит.

От тук идва желанието ми да изуча българските закони по отношение на висшето образование.

След това ми упражнение изводите са следните:

Закона за Висшето образование в България урежда проблема с държавните изпити в един член и той е:

Чл. 7. (1) Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" завършва с държавен изпит или с дипломна работа.

(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда пред изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели. В комисията могат да се включват и хабилитирани в съответната научна област лица от други висши училища, както и специалисти от съответната професионална област.

(3) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.

КАКЪВ ЧЛЕН  САМО!

Проблемът е следния:

- В българското законодателство е описано, че ВУЗ-овете имат автономия. Тази автономия е добра, ако е в полза на студента. Ама дори да не се опишат срокове или "нещо" за тези държавни изпити е смехотворно.

На базата на тази автономия се насочвам към правилника на УНСС, защото щом българската държава дава възможност на дадения ВУЗ да определя правилата, значи той трябва да ги е определил. (надявам се)

Там се сблъсквам с най-красивият ЧЛЕН и алинея, които някога съм си представял:

Чл. 24 (7) При неявяване или неуспешно полагане на държавен изпит/защита на дипломна работа студентът се отстранява за срок от 99 години.

:)

Щом правилника на УНСС не описва някакви реални права на студентите като:
- Срокове за обявяване на изпитен формат, срокове за обявяване на изпитен материал или нещо подобно...

Следващата стъпка е да се разровя из решенията на моята красива катедра.
След над един час търсене (по принцип съм добър в това нещо и ми отнема не повече от 10 минути да открия и най-забутаните неща в мрежата), открих:

ПРАВИЛА И ПРОЦЕДУРИ

ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ЗА ОКС «БАКАЛАВЪР»

Където единствените съществени неща са:

3. Въпросникът за държавен изпит по специалността се приема от катедрата и се предоставя на завършващите студенти не по-късно от три месеца преди провеждането на държавния изпит. 

До тук добре, това е окей - преди достатъчно време наистина ни дадоха конспект (АХАХА ДА КОНСПЕКТ, аз в УНСС за толкова години съм имал за не повече от 5-6 изпита конспект), с изброен материала и темите върху, които трябва да се подготвяме.

Нататък започваме с неяснотите:

Държавната изпитна комисия се назначава със заповед на заместник-ректора по обучението в ОКС „Бакалавър” по предложение на ръководителя на катедрата.

Нали в закона за висшето образование комисията трябва да бъде назначена от ректора на ВУЗ-а? Нека не издребняваме, може ректора да е дал тези правомощия на своя заместник и той да свърши тази работа.
- ОК

4. Държавният изпит е писмен и се провежда за два астрономически часа.

Писмен. УАУ. То оставаше и да бъде с димни сигнали.

Ама какво означава писмен - теми, есе, казус, задача, тест? КАКВО?

Безумното е, че няма описан срок, което да накара катедрата или университета, или който и да е, да каже - изпитът ще бъде това и това, точка.

Десет години беше нужно на образователната система да измисли и да комбинира различни методи за проверка на знанието, за да успее да изгради една матура като хората. Колко е нужно на МОН да се сети, че трябва да въведе и някаква яснота във висшето образование?

- Не ме разбирайте грешно. През кура ми е колко обемен ще ми бъде материала, през оная работа ми е какъв ще бъде формата - до момента, в който ЗНАМ какви ще бъдат.

Потенциалния резултат е следния:

Решение 1 - отивам на изпита, изкарвам някаква оценка, колкото да мога да завърша, когато искам и се моля да имам късмет или да са благосклонни преподавателите към листчето ми хартия независимо какво съдържа то.

Решение 2 - отивам на изпита, виждам че нещата нямат нищо общо с това, което очаквам (аз не очаквам нищо - да уча цифри за тест, да уча теми за развиване или да се концентрирам върху същински въпроси и проблеми, които да опиша?). Пропилявам следващата една година от живота си като работя работа, която не ме задоволява, защото даже смешно листче хартия, което удостоверява завържената ми степен "Бакалавър" не притежавам. Разбира се, успоредно с тази една година нямам и възможност да запиша следваща степен "Магистър" и като цяло ям дедовия, защото българските закони дават автономия на ВУЗ-овете, които пък от своя страна могат да правят каквото си пожелаят.

Как би ми се искало да изглеждат нещата:

- Да имам точно и ясно ппредоставени данни за формат и материал, който трябва да изуча и да докажа, че знам или не знам по точно описан ясен начин. Да бъда оценен според реално показаното от мен, разбира се на базата обективна оценка.

Докато мислех, че първото е даденост, а второто е божа работа... се оказа, че и двете са притчи от българската образователна митология.

Няма да пиша нито коментар, нито мнение, защото мисля, че който си е причинил да прочете горните редове се е запознал с безумното състояние на законите в българското "висше образование".

Да добавя:

Държавният изпит има значение, защото формира 50% от крайния успех в дипломата за завършено образование.

(2) (Доп. - ДВ,  бр. 60  от 1999  г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се
провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от
хабилитирани преподаватели.  По изключение в състава на комисията могат да участват и
преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за
висшето училище лица.

- "Държавни изисквания за дипломиране" - те такова животно в България нема. Ако все пак някой знае какво е, къде го има описано и написано - ще съм благодарен да даде препратка.

End story.

Bonus gif:

Related song: