ON!Fest 2012

Тази година се проведе второто издание на "единственият в България фестивал за младежка култура" бла бла бла. Спирам с високопарните думи и пропагандните названия, които са нужни да разберат бабите ни какво се случва и каква е целта на събитието.

Ще ви разкажа събитието през призмата на моите очни ябълки.

Ден 1 (петък) - Подготовка:

Това бе първият ден за мен на събитието. Бях на мястото в късния следобед, където бяха вече останалите от екипа - далеч по-компетентни от мен технически. В този ден общо взето нещото, за което дойдох бе да подредим схемата на турнира по възможно най-коректният за играчите начин.

Това се случи.

Малко по-късно все пак реших да опитаме някой друг компютър, за да се уверя, че играчите на идния ден ще имат адекватни компютри с инсталирани игри, връзка и прочее.

FAIL

Мрежата се оказа прецакана - хората от залата, които осигуряват кабеляци и чудесии ни бяха прецакали епично. Два компютъра едновремено не можеха да играят в battle.net и паниката почна да настъпва малко по малко. До 2 нощес стояхме, за да се опитаме да открием решение, в крайна сметка прецених, че нямам достатъчно много технически мозък под кухия ми череп, за да измисля каквото и да било решение, а утрешния ден щеше да бъде изключително тежък, ако те първа рано сутринта се търсеше такова решение и няколко часа сън нямаше да ми навредят меко казано.

Благодарение на останалата част от екипа (някои останали до 6 сутринта!!!), когато отидох на следващия ден мрежата бе в изрядно състояние и машините бяха готови за пуцане.

Успоредно с това тествахме предаването - стрийм, проектори, комплектоване на кастърско оборудване и т.н.

- Всичко изглеждаше повече от прекрасно. Въодушевени, всички до един подскачахме и се радвахме в ритъма на GANGNAM STYLE. Докато жълтурЪТ подскачаше на главната сцена и ние се радвахме с ОП ОП и крещейки не подозирахме какво ни крои идния ден, а имено първия ден от събитието.

Ден 2 (събота) - тежкио:

Сутринта, малко преди публиката да може да се намества из огромните площи на ON!Fest (твърди се, че са 15 000 квадратни метра!) отидох да разбера дали са успели да намерят решение на огромният проблем, който установихме толкова късно вечерта.

Те бяха успели и всичко изглеждаше изключително обещаващо.

Турнирът по StarCraft2 бе заложен да бъде на главната сцена сред най-големият сектор на фестивалът - ON!Gaming.

Съответно товарът и доверието, което ни бе поверено хич не бе малко и заради това с предоставените ни условия трябваше да създадем един прекрасен турнир, който да докаже на хората в България, че можем да създадем и поддържаме едно събитие на над средното ниво за България.

Това сме част от екипа на ON!Gaming зоната

Първият потенциален проблем го бяхме разкрили още през изминалата напрегната вечер - сцената бе по-паянтова от Elevation и BFES взети заедно. Можете да си представите за какво си говорим... ако не можете - представете си отнесени от вихъра... листа.

Единственото, което можеше да се направи е да се изтеглят машините и играчите в средата на самата сцена, където бе най-устойчивото място. Когато тествахме машините се ебавах, че като минава някой чувството е все едно да се намирам в перник по сред земетресение, ама май перничани просто не са били на тази сцена, за да се изплашат достатъчно.

Целият екип се бяхме инструктирали взаимно и многократно да ходим възможно най-плахо и леко по сцената, така че играчите да не подскачат на столовете си в ритъм басов. :D

Събрахме първата група играчи, пуснахме ги да играят и нещата започнаха...

Един от компютрите бе адски непредсказуем, а по-късно по време на мачовете се оказа и негоден за игра. Почти всеки втори играч имаше проблем с настройки и чарколя - разбира се шумът на хиляди хора минаващи покрай и през нашата зона също бе много неприятен, но това бяха нещата на които не можеше да повлияем и просто трябваше, както ние като организатори, така и играчите да приемем. Благодаря на последните, че всички като че ли го разбраха това и нямаше особени оплаквания.

Увод към турнирът:

Графикът бе предвиден да се проведе за 32ма участници с двойна елиминация, но хората които участваха бяха 40+. Което означаваше, че вероятно игралният ден щеше да приключи към 10 вечерта, ако запоянем на време, а не предварително предвиденият осми час на вечерта.

Започнахме да настаняваме играчите с над два часа закъснение, защото изникнаха няколко непредвидени настройки по стрийма и в желанието ни да се проведе всичко по мед и масло със стрийм забавихме нещата до границата на допустимо. Вече бе крайно време и настоях да започне турнирът, малко по малко бяхме стиковали първите двойки играчи и хората започнаха да се убиват и да си причиняват болка сред кибер вселената на StarCraft2.

Стриймът започна! 

- Не за дълго, защото отново излезна проблем:

-Таман застанахме с Марина да предаваме един от мачовете (тъй като се надявах, да глътна едно бързо кафе и 20тина минути да седна) и почна да мирише на изгоряло, хвана я ток, после още някого и още някого... Останалите хора от екипа малко по малко почнаха да се скупчват около стриймващите машинарии и да се чудят и маят, аз през това време започвах малко по малко да лудвам, защото 40 и нещо народ, от които голяма част непознати лица не бяха лесни за управление.

Огромно благодаря на Данчо, Виктор и Мартин, които ми помагаха въпреки, че останах след мен в залата през нощта да търсят решение на проблемът с връзката и игралните компютри.

Малко преди да заблъска ток и да се опушим

Все пак умората малко по малко ги налегна и почнаха да поокапват.

Сашо, mrGreeny и Златин се лутаха покрай машините, питаха ме с какво да ми помогнат чат пат, но аз вече тичах на ляво - на дясно и постояно имаше поне по 3-4ма души, които да ме търсят за нещо и да трябва да свърша работа покрай тях, че дори нямах време да намеря нещо да им кажа, с което да ми помогнат колегите.

В моментите, в които вече наистина не можех нещо да свърша и бе адски належащо просто минавах покрай кабинката им и на първият срещнат човек от екипа, му казвах „занеси това там, обади се и намери еди кой си” или нещо в този дух. Нямах време, да разбера дали са ме разбрали, дали нещо са свършили по задачките-закачки, просто се надявах да са ме чули.

Стриймът се оказа тотален крах, а голяма част от останалите хора вече капваха след безсънната нощ – скоро и аз бях напът след тях, ама се опитвах да се сдържа поне още малко.

Невероятно много усилие се беше положило предходната седмица в продукцията на стрийма – overlay-ове, чудесии, анимации, неща, пастет. Беше ми много неприятно, че така се получават нещата, но трябваше да продължим и да направим така че турнирът да се проведе по адекватен поне за играчите начин. Сашо, Джонката и още няколко хора бяха се потрудили изключително много, за да имаме възможност да покажем една продукция на не по-ниско ниво от турнири като MLG/DreamHack. За съжаление джаджите не ни позволяваха.

Вече ме болеше главата и не помнех нито схема, нито кои хора са на сцената, нито какво се случва. Бях наясно, че вече и аз съм неадекватен и заради това всеки играч, който слизаше от сцената или чакаше опонент го карах да идва с мен, да се намери в схемата и да ми каже какъв резултат е постигнал, за да не объркам нещо и да не оцапам бракета с небивали резултати.

Отново и отново липсваха играчи, летях и подскачах между всички и покрай всички, вече не виждах нищо просто действах на авто пилот, от време на време казвах на някой от хората да звънне или да търси някой играч, но вече почти безуспешно тъй като умората не бе само при мен.

До този момент (а това беше вече около 3-4 часа) не бях хапнал и една хапка, не бях пил и една глътка вода, само половин Monster, който да ме разбуди – половин, защото другата половина изчезна някъде...

Стисках зъби и подреждах бракет, играчи, бракет, играчи, бракет, играчи, бракет...

Не знаех колко е часът, но в един кратък момент от няколко минути вече поогледах по-обстойно схемата и установих, че в сравнително кратки срокове има възможност да финализираме схемата, до ниво, еквивалентно на предварително зададеното в графикът за първия ден.

Част от екипа ни си тръгна, тъй като до шест часа да се бодува, да се дремне къси минутки и да се върне човек до IEC (на пичка си материна се намира) не е най-приказното нещо, което може да ти се случи. Вече останах сам, неял, непил дори вода цял ден. Търчах и се молех просто по-скоро нещата да приключат – спрях да ползвам стълбите, за да се качвам и слизам от сцената, просто скачах на горе на долу (тя е малко над метър висока). На два пъти от умора залитнах и за малко да се пребия като куче, ама успях да се задържа.

ON!Fest? Нямах идея какво се случва из останалите секции на фестивалът, ама не ме и грееше.

Решенията бяха две – или се предавам на отчаянието и вдигам кепенците или стискам зъби, ядосвам се и започвам да юркам и играчи и малкото останали хора със сетните им сили да помогнат с каквото могат.

През целият ден видях адски много хора, които имах желание да застана, да си полафя с тях, да пием по бира и да погледаме StarCraft, уви това не само не се случи, а и нямаше начин да се случи.

Планът ми за денят наближи своят край, вече останаха малко хора да играят срещите си. Стриймът го бях отписал и не се интересувах какво става с него – излишна енергия и време нямах за губене.

Минаваше 8 часът и останаха две срещи, след малко и те приключиха.

Равносметка:

Предварително зададеният график бе за 32ма души и щеше да се изпълни от 10 сутринта до 20 часа. Успяхме да изиграем не малък брой допълнителни срещи в периода между 11:30 и 20:30, което бе не само прецедент, а и теоретично не знам как успяхме да постигнем, но го направихме!

Всичко около и в IEC бе вече затворено, така че надеждата ми да хапна сандвич или нещо през този ден се изпари на мига.

Прибрах се, изкъпах се, пих лекарства (вече ме болеше главата, имах сенки под очите които щяха да изплашат и зомби, нямах глас и ме боляха крайниците), пак се изкъпах, ядох храна, легнах.

По-изморен не се бях чувствал никога през живота си (или поне така мисля), но и по-удовлетворен не съм бил, защото постигнахме непостижимото при наличните ужасни условия!

Не можах да заспя – пуснах филм, гледах малко и заспах. (УРА!)

Събудих се в 5 сутринта, все едно ме е ритнал някой в гъза и ме е дигнал на война...

Ден 2 (неделя) – мир и ред:

Като се събудих се почувствах леко ядосан, че екипът ме изостави тотално вече в краят на предходния ден. Все пак си дадох сметка, че никой от тях няма опит в провеждане и организация на такива събития, а също така останаха след мен през нощта, което значи, че със сигурност не им е бил по-приятен денят от моя.

Когато пристигнах в IEC стриймът бе почти подготвен, по-семпъл, но работещ. Играчите започнаха малко по малко да пристигат. Този път се хванах и инструктирах какво искам от хората около мен да вършат и как да подходим. Разбраха ме и всичко започна по мед и масло. Аз от сутринта нямах особено много сили и вече наистина разчитах до огромна степен на тяхната помощ. Която се оказа прекрасна и перфектна. В неделя без почти никакви проблеми, се проведе всичко. Малкото проблеми, които се появиха винаги имаше някой, който да си свърши работата. Играчите провеждаха срещите си и резултатите започваха да запълват схемата малко по малко.

Аз намирах свободно време за някоя друга минутка да се разходя, да се видя тук таме с някой човек, да си полафя с познати и непознати, които срещнах из ON!Fest.

Исках да разчупим обстановката и с Марина седнахме да кастваме, таман и Коцето да си отдъхне някоя друга минута на спокойствие от кастърският стол.

Установих, че и за кастърите не е много яко на събитието, на мен лично ми беше адски трудно да използвам слушалките, защото чувах собствения си глас двойно по-силно от виковете на хората около нас и силната музика, която свиреше навсякъде.

Отказах се от слушалките и започнахме да говорим щуротии, така че малко да променим събитието и да напомним на хората, че целта преди всичко е забавление, а не чак толкова много да се спечели на всяка цена – разбира се, за публиката... играчите имат друг mind set ;)

Беше доста шумно и не чувах тя какво ми говори и започнах да си перкам с дивотии като я гледах двойно повече, нея от колкото предаването, само и само, за да видя дали говори или не, така че да не я прекъсвам по средата на изреченията й, каквито и да са те :D

Recall? via Lwerewolf :D

Все пак предварително предупредих, че целта на този каст е по-скоро да забавляваме зрителите, не толкова да анализираме събитията в играта и като че ли се получи. След предаването няколко хора ме подравиха, че е било забавно и интересно и ми казаха, че са се посмели малко и им е било приятно да разнообразим нещата.

По едно време Джонката се появи при мен, да ми разкаже какъв флаш моб ще спретнем на зрителите, на мен ми хареса идеята и гледах да се получи нужната обстановка, като не давам никакви допълнителни инсктрукции на който и да е, а просто гледах да подредя игрите и да се  надявам да се получи по правилния начин. За съжаление броени минути преди да настъпи часът кастърите се измориха и обявиха известна почивка, която накара голяма част от публиката да се премести от нашата зона, за да разгледа останалите случващи се неща. Все пак флаш мобЪТ се състоя.

Хората от cosplay конкурсът малко по малко навлезнаха сред публиката (или поне каквото бе останало от нея), пусна се Gangnam style и започнаха да танцуват. Аз лично доста се изкефих и си подскачах жизнерадостно на стола, обаче за съжаление публиката не бе толкова многобройна, колкото ми се иска заради обявената малко преди това по-дълга пауза.

MANGO | BateToshko

 Дълго време, няма проблеми... до едно време – графикът на турнира бе заковал 5-6 часа като финал на StarCraft2, а по всичко личеше, че щеше да продължи малко повече събитието. Главната сцена, трябваше на различни други организатори, да я използват за награждавания, тегления на томболи и разни дивотии, което създаде отново неприятности на играчите, които трябваше да спират сетове по средата или да слизат от сцената.

Не беше приятно за никого, но просто бе необходимо.

Финалът наближаваше, а аз го чаках с нетърпение, защото краят прииждаше успоредно с него.

Giantt vs BateToshko

Очакван финален мач за мнозина, не толкова очакван развой обаче за същите тях. Няма да описвам игрите и какво се случи, защото това всеки който се интересува или го знае или може да намери лесно.

Аз се двоумях, за кой да бъда. И двамата играчи са ми много симпатични, като и Тошко, разбира се - добър приятел. Аз бях пред колапс, заради липсата на енергия, глаовоболието и не здравото ми общо състояние. Изпружих се на един стол, радвах се на подадената ми биричка (първа за целият турнир!) – наздраве Викторе, Greeny и други хора с бира!

THE BIG THREE

Дойде време за награждаването. Снимахме се, смяхме се, изкефихме се. Смятам че всички бяха поне малко доволни от случилото се. Както казах на Giantt – явно ON!Fest e неговият Рубикон. Но това няма значение, защото знам, че с всяка изминала седмица ще играе все по-добре и ще показва все по-добри игри и резултати.

Тошко излъга очакваният ми и успя да надиграе в своя опонент във финалните серии по един прекрасен начин.

Аз бях вече с температура, устните ми подути, гърлото ме болеше, крайниците ми не ме слушаха, но се чувствах супер добре и превъзбуден в еуфория, защото успяхме да проведем един от най-добрите турнири на балканите и да предоставим на публиката едно шоу, което аз не съм виждал на живо на турнир, което означава, че не е и имало в милата ни родина.

Странични впечатления:

Аз бях леко скептично настроен към ON!Fest и таз годишното му провеждане, маркетинга му бе далеч по-слаб от миналата година и hype-a започна много по-късно от предходното издание.

Това ми мнение бе тотално, безкрупполно компрометирано, защото за разлика от миналата година, ако човек обиколеше два пъти фестивалът подред, със сигурност щеше да попадне на различни неща, които непрестанно се появяваха и си отиваха.

Няма нужда да описвам всяка една от зоните, които видях, но просто разнообразието бе на невероятно високо ниво! 

Имаше десетки, стотици професионалисти във всякакви области, на всяко едно нещо свързано с каквото и да било, които демонстрираха умения и достойнства в техните дисциплини. Също така навсякъде, всички организатори се бяха погрижили да дадат възможност на публиката да се докосне до това което правят и да зариби хората да вложат креативност в своето същество.

Цялото събитие бе повече от страхотно, въпреки ужасната умора, нечовешките усилия, които ми се наложи да положа, ако и следващия уикенд трябва да направя същото, ще бъда първи на опашката, защото имено да виждам доволни хора и създаването на нови познати ме кара да кажа ОТЛИЧЕН 100 на изминалите два дни.

In HomoZergo WE TRUST!

ggglhf;