Показват се публикациите с етикет унсс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет унсс. Показване на всички публикации

неделя, 1 юли 2012 г.

България и висшето образование

Висше образование - що е то и има ли то почва у нас?
- Няма да отговарям на този въпрос, защото отговорите за съжаление са повече от един.

Един колаж, който ми бяха направили преди 7 години
Снимката има за цел да ви покаже как преди много години (на фона на житейския ми път), хората са ми показали бъдещето ми в България.
От 16 години съм в образователната система на република България под формата на ученик или студент. През тези години съм свикнал да уча толкова колкото е нужно да покрия критериите, които сам си поставям и да постигам с минимални усилия максимума който намирам за нужен.
С други думи - имам добро КПД, което покрива личните ми желания повече от задоволително.
Никога не съм бил зубрач, никога не съм бил и лентяй. 
На базата на текущ успех винаги съм покривал средно ниво, но когато идва момента за проверка на знанията винаги съм бил на предни линии.

Това е предисторията, до момента.

Задачата:
Условие - държавен изпит + неадекватна образователна институция + сране повече от два пъти дневно.
Търси се: 
- Нещо нередно.

Отговор - присира ми се мощно, прекомерно много пъти за слабото ми телосложение.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Демокрация

„Дайте ми лоша демокрация, дори болна демокрация, но все пак демокрация.”

През изминалата седмица трябваше да сътворя едно есе... разбира се като всеки себеуважаващ се студент оставих нещата за последния момент, а и все пак не съм от хората които обичат да изневеряват на традициите. 

Започнах публикацията със заглавието на есето. Първоначално нямах представа, коя тема да избера, за това реших да избера първата... После нямах идея какво да пиша, затова почнах да пиша рандом неща. Мислех да си защитя тезата... но какво по-добро от това да нямам изградена теза в мислите си? Не мислех нито да хване тази посока есето, нито да има такъв завършек, нито такива аргументи, но просто се случи. Всъщност аз нямах каквито и да е било намерение за самото есе...

Стига толкова за бозата, която е в главата ми, всъщност то не е и боза, ама мозъка ми си прави к'вото си иска и не се подава на контролиране.

Приятно четене: