Тъжно

Явно днес ми е ден за писане...

Темата е тъжна. 

В общи линии ще драсна няколко реда за нек'ви размишления, които сега ми изникнаха в мухарника наречен глава.

През последните 6-7 години съм работил, разговарял и в общи линии контактувал с хора от почти всяка страна по земното кълбо с изключение на Арабския полуостров и Африка (даже и там, но контактите са ми далеч по-малко и незначителни спрямо останалите). Също така и с не малък брой българи по незнайно стечение на обстоятелствата.
Това, което сега забелязах е, че нешата са тъжни. Аз реално не го забелязвам сега, но сега ми се случи да почна да обобщавам свойте наблюдение над хорския мироглед.

Нека започна подред.

Демокрация

„Дайте ми лоша демокрация, дори болна демокрация, но все пак демокрация.”

През изминалата седмица трябваше да сътворя едно есе... разбира се като всеки себеуважаващ се студент оставих нещата за последния момент, а и все пак не съм от хората които обичат да изневеряват на традициите. 

Започнах публикацията със заглавието на есето. Първоначално нямах представа, коя тема да избера, за това реших да избера първата... После нямах идея какво да пиша, затова почнах да пиша рандом неща. Мислех да си защитя тезата... но какво по-добро от това да нямам изградена теза в мислите си? Не мислех нито да хване тази посока есето, нито да има такъв завършек, нито такива аргументи, но просто се случи. Всъщност аз нямах каквито и да е било намерение за самото есе...

Стига толкова за бозата, която е в главата ми, всъщност то не е и боза, ама мозъка ми си прави к'вото си иска и не се подава на контролиране.

Приятно четене: