Тъжно

Явно днес ми е ден за писане...

Темата е тъжна. 

В общи линии ще драсна няколко реда за нек'ви размишления, които сега ми изникнаха в мухарника наречен глава.

През последните 6-7 години съм работил, разговарял и в общи линии контактувал с хора от почти всяка страна по земното кълбо с изключение на Арабския полуостров и Африка (даже и там, но контактите са ми далеч по-малко и незначителни спрямо останалите). Също така и с не малък брой българи по незнайно стечение на обстоятелствата.
Това, което сега забелязах е, че нешата са тъжни. Аз реално не го забелязвам сега, но сега ми се случи да почна да обобщавам свойте наблюдение над хорския мироглед.

Нека започна подред.