Гррр, отново неактивност... Ама какво да се прави, времето е приятно, слънчака пече, свежината пърха навсякъде и става все по-доволно и усмихнато наоколо.
Естествено, че активността ще отсъства.
Фонът... да, не ми харесваше, ама бе едно от нещата които ми бяха попаднали и що годе пасваха на неадекватните тематики вариращи от разсъждения по отношения на световния мир, до тоалетен хумор.
Коледа мина, Христос се роди, а сега ще настъпи и "the night of the living dead" Великден. Отивайте по църквите, палете коси и крещете въодушевено! Сега е този момент!
Междувремено отново промяна на фона с нещо по-подходящо за настроението и целта на блога - демек липсата им или по-скоро хаотичната промяна без определан посока, цел или козунак.
Козунак не е правилно определение, но е определение на период от годината, поне за мен. Този козуначен екстаз се задава, той ще измести чесновата феерия наречена "шкембing" поне за малко. Тази година е по-специален този период заради така усмихнатите и щастливи козунаци, които ни заливат. Кокошките са толкова доволни, че усмивката им трепти по целите клюнове докато си напъват трътките да бутнат поредното яйце, подаващо се като глава на лалугер от дупка в земята.
